Проф. д-р Емма Кьолеян, началник Лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМАЛ „Лозенец“: Антибиотиците са безценна придобивка в медицината

Проф. Емма Кьолеян е завършила Медицинска академия– София. Има специализации във Франция, Нидерландия, Великобритания и Индия. Член е  на Междуведомствена работна група към МЗ по изработване на Национален план за рационално прилагане на антибиотиците и ограничаване на антибиотичната резистентност; на Европейската научна група за проучване на антибиотичната политика към Европейското дружество по Клинична микробиология и инфекциозни болести. Тя е и координатор за България на Международното дружество за рационално използване на антибиотиците (APUA).

Д-р Кьолеян, на 18 ноември се отбелязва Европейският ден за осъзнато използване на антибиотици. Кои са най-важните правила, които хората трябва да спазват, когато им е предписан антибиотик?

Основното изискване е те да достигнат в ефективни концентрации в мястото на инфекцията за достатъчно продължително време. Именно затова лекарят избира най-подходящия антибиотик и го предписва в оптимална доза, междудозов режим, път на прилагане и продължителност на лечението, съобразно научните принципи и особеностите на пациента. В този смисъл, е необходимо стриктното спазване на указанията. Пропускането на приема или неспазването на часовия режим е нежелателно. Неправилно би било компенсиране на пропуснат прием с двойна доза, поради токсични ефекти.

През последните години в обществото сякаш се е заформило предимно негативно мнение спрямо антибиотиците. Имат ли наистина причина хората да се притесняват от употребата на антибиотици?

Много странно е как някои майки се хвалят, че детето им никога не е приемало антибиотик. Други родители дори настояват непременно да бъде предписан антибиотик. Антибиотиците са безценна придобивка в медицината. Те са химични съединения, които в ниски концентрации задържат развитието или убиват микроорганизмите. Антибиотиците имат избирателно действие върху бактериите, като атакуват конкретни мишени в тях. Много по-важно е да се настоява за микробиологично изследване преди предписването на антибиотик, ако не е направено.

Често срещани ли са случаите на странични ефекти от употребата на антибиотици?

Чудесно е, че задавате този въпрос. Антибиотиците може да имат и нежелани лекарствени реакции. Например, тетрациклините са забранени за употреба при деца до 8-годишна възраст, тъй като увреждат костното вещество и зъбите. В антимикробната химиотерапия принципът на селективната токсичност е основен – лекарството да бъде с избирателна токсичност за микробния причинител, но нетоксично за макроорганизма. Затова се предпочитат антибиотици с голяма терапевтична ширина. Ако се налага лечение с потенциално токсичен антибиотик, се мониторират серумните му концентрации за прецизиране на дозировката и избягване на токсичните нива. И отговорът на вашия въпрос е, че страничните реакции са редки, но все пак ги има. Те могат да бъдат по-леки като обрив, гадене, диария, гъбични инфекции, или по-значими.

Според Световната здравна организация антибиотичната резистентност е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправен светът. Кога възниква тя и какви здравни рискове всъщност крие?

Обикновено тя се развива след няколко години употреба на нововъведения антибиотик и затруднява терапията на инфекциите. По-нататъшната съдба на възникналата резистентна мутация зависи от възможностите за селекция. По-често антибиотичната резистентност възниква в резултат на генетичен обмен между бактериите. Бактериалната конюгация е полов процес при бактериите, при който резистентният бактерий предава устойчивостта на чувствителния в рамките само на 20 минути. Антибиотичната резистентност нараства като „търкаляща се снежна топка“. Оформя се истински епидемичен процес – резистентността се предава от патогенни бактерии или от представители на нормалната флора вътре в организма или при предаването им на други индивиди. Развива се истинска епидемия от резистентни гени, по-опасна от другите известни епидемии. Така днес резистентността достига огромни размери, превръщайки се в поли-резистентност и пан-резистентност (когато не остава избор за ефективен антибиотик), заплашвайки живота на болните с инфекции и бъдещето на антибиотичната терапия. Основна причина за развитието и разпространението на антибиотичната резистентност в хуманната медицина е излишното и нерационално прилагане на антибиотиците, които оказват селекционен натиск – т.е. убиват чувствителните бактерии и селекционират резистентните.

Какво е мястото на хомеопатията с оглед нарастващия проблем с антибиотичната резистентност?

 За хомеопатията не зная, аз съм привърженик на класическата медицина. Проблемът е в бързото нарастване на антибиотичната резистентност и все по-малкият брой нововъведени антибиотици, активни спрямо резистентните бактерии. Научното търсене днес се опитва да намери нови, неизползвани мишени в микробните клетки и да прилага нови методи.

Кои са най-големите ползи, които антибиотиците оказват за медицината?

Антибиотиците са сред най-големите постижения в областта на здравеопазването: те излекуват от опасни инфекциозни болести, спасяват от тежки инфекции. Докато при бактериалния менингит в пред-антибиотичната ера е имало 90 % смъртност, сега успешното антибиотично лечение е в 90 %. Благодарение на антибиотиците са възможни успешните хирургични операции. Антибиотиците протектират от инфекциозни усложнения при пациенти с малигнени заболявания на химиотерапия и при трансплантирани пациенти. Разковничето е в тяхната благоразумна употреба.

Един от проблемите в медицината са вътреболничните инфекции. Кои са най-често срещаните и има ли пациенти, които са по-застрашени?

Според съвременните данни, вътреболничните инфекции възникват с честота 5-10%. Обичайно като най-чести се посочват уро-инфекциите (свързани с катетризирането на пикочния мехур), или на хирургичното място. Болниците и особено техните интензивни отделения са местата, където се лекуват най-сериозно-болните пациенти, съответно се прилагат най-често антибиотици, и се превръщат в място за поява и разпространение на резистентни микроорганизми. Рискови фактори са инвазивни процедури при пациентите, с което се нарушават естествени защитни бариери, пациенти в тежко състояние, с множество заболявания/увреждания, с имуно-дефицит, в напреднала възраст.

Кои са най-важните стъпки за предотвратяване развитието на вътреболнични инфекции?

Специалните грижи, оказвани при медицинското обслужване: асептични процедури, хигиена и дезинфекция, стерилизация; спазване на изискванията за антибиотична профилактика в хирургията, адекватно кадрово попълнение от медицински специалисти, спазване на изискването за хигиена на ръцете и спазване на изискванията за контактна-, дихателна- и друга изолация. В редица български болници, обаче, няма достатъчно изолационни стаи. В заключение, антибиотиците са сред най-значимите постижения в медицината. Антибиотичната резистентност понастоящем достига огромни размери и не рядко компрометира антибиотичната терапия, застрашава лечението с антибиотици на бъдещите поколения. Отговорността да се предотврати това е на всички. Правителствата на държавите са отговорни да осигурят достъп до необходимите антибиотици, контрол на тяхното правилно прилагане, обучението на медицинските специалисти и обезпечаването на бърза диагноза.