Доц. Велислава Димитрова: Вирусите не се лекуват с антибиотици

Проф. Тодор Кантарджиев: Разумното консумиране на антибиотици е от огромно значение за общественото здраве

Микробиолог, нефролог и анестезиолог са гости в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за антибиотичната резистентност.

Антибиотиците са най-успешната група лекарства, спасили най-много човешки животи. Те навлизат в практиката в далечната 1945 година. Защо не трябва да ги пием при вирусни заболявания, настинка и грип? Защо вече не се произвеждат нови антибиотци, но и защо все по-малко се използват старите и ефективни антибиотци?

Седмицата 18-24 ноември е Световната седмица на осведомеността за антибиотиците по инициатива на СЗО. 18 ноември е Европейският ден на осведомеността за антибиотиците, инициатива на ECDC.

Експертите разказват защо е толкова важно тези животоспасяващи медикаменти да се използват само, ако е установена бактериална инфекция и защо важно точно какъв и колко антибиотик се прилага на болния?

Защо в световен мащаб се отчита бум на антибиотичната резистентност?

Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на антибитоците и тяхното правилно прилагане.

Слушайте епизода тук:

• Доц. д-р Велислава Димитрова - началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Лозенец“

• Проф. Тодор Кантарджиев – микробиолог и бивш директор на НЦЗПБ

• Д-р Ясен Мутафов - началник на Отделението по интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“

От разговора ще научите:

• Какво е значението на антибиотиците за чомвешката популация 

• Как един отличен хирург от предантибиотичната и преданестетичната ера (1848 г. ) е записан в историята на медицината като единственият с 300 % смъртен изход от една операция

• Защо вирусните инфекции не се лекуват с антибиотик

• Купуват ли си хората без рецепта антибиотик

• Защо неправилното лечение с антибиотик без лекарско предписание вреди на човешкото здраве

• Има ли бум на антибиотична резистентност

• На какво се дължи антибиотичната резистентност

• Как анитиботичната резистентност вреди на човешкото здраве

• Може ли да се развият нови заболявания вследствие на антибиотична резистентност при даден пациент

• Как медицинският персонал на УМБАЛ „Лозенец“ отбелязва тази година Световната седмица на осведомеността за антибиотиците

"Антибиотиците са много важна група лекарствени продукти, които имат огромна роля и значение в развитието на човешката популация в глобален аспект. Когато те са показани и са подбрани за конкретната бактериална инфекция, те в определени ситуцаии са животоспасяващи", изтъкна за БНР доц. д-р Велислава Димитрова - началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Лозенец“. И още:

"Много важно за антибитоците е правилната дозировка и да са съобразени с бъбречната и чернодробна функция, така че, те са незаменими. За щастие, все още голяма част от бактериите проявават чувствителност към тях. Но последните години се забелязва тенденция при фармацевтичната индустрия за спад в произоводството на нови антибактериални антибиотични продукти. Но все пак все още разполагаме с такива, които имат висок процент успеваемост при усложения.

Антибиотиците са показани единствено и само при доказани бактериални инфекции и съобразено със клиничното състояние на пациента и съпъстващи болести на отделителната и или чернодробна функция. Проблемът е, че има колеги, които обясняват на пацинетите, че всяка вирусна инфекция проправя пътя на бактериална. Вирусите не се лекуват с антибиотици. Прилагат се общоукрепващи, имуностимулатори, витамини - това е лечението за вирусна инфекция.

Но често общопрактикуващи лекари или клиницисти предписват още в началото курсове антибиотично лечение. Това е широка практика. Още по-жалкото е, когато пациентите се самолекуват.

Антибиотичното лечение има висока степен на успеваемост, ако е изчислена дозата, продължителността и да спазим алгоритмите в лечението с антибиотици. То е строго индвидуално, съобразено и с причинителя, и с болния, с бъбречно-чернодробна функицая, така че лекарят е отговорен, но и пациентът също, но самолечението е изключително вредно. Много е хубаво, че е забранена продажбата на антибиотик без рецепта, но аз все пак съм виждала как пред мен хора си купуват лекарството без рецепта...", заяви още доц. Димитрова.

"Антибитоците коренно променят медицината, навлизайки в клиничната практика през 1945 година. Докато бях директор на НЦЗПБ глобата за аптекар, продал антибиотик без рецепта беше 1000 лв. индивидулно. Лекарят изписващ антибиоткик, трябва да е наясно кои група микроби ще лекува, второ в засегната тъкан на пациента, каква ще е концентрацията на антибитока, където той ще действа. Има терапевтично ръководство как се прилагат антибиотици в доболничната и болничната помощ.

До преди три години бяхме на едно средноевропейско ниво по конусумация на антибиотици в болничната и доболничната помощ. Сега за 2021 г. сме на второ място, а това е много лошо. В болничната помощ сме на първите три места с Румъния и Гърция. Това не е добре, защото разумното консумиране на антибиотици е от огромно значение за общественото здраве", съобщи проф. Тодор Кантарджиев – микробиолог и бивш директор на НЦЗПБ.

"Последните години в болниците се използват прекомерно много трета генерация антибиотици и вместо да си вземе поука започнахме с трета генерация да лекуваме и в доболничната...И така стигаме до бума на антибиотичната резистентност...Вместо да се лекува с по-старите и по-добри антибиотици при болно дете с ангина, например, този антибиотик ще действа само на микроба, причинител на ангината, тогава този антибиотик ще е най-ефективен и той няма да убие всички микроби в червата на това дете, освен, че този антибиотик ще и най-евтин. И когато се използват широкоспектърните антибиотици от тези милиарди микроби ще останат живи само тези, които са нечувствителни към антибиотика. Тези микроби отиват в околната среда и ако попаднат при пациент в интензивно отделение, като при д-р Мутафов, то просто на този пациент антибиотиците няма му действат", поясни още проф. Кантарджиев.

По думите му децата, лекувани в малка възраст често с антибиотици, нямата по-слаба имунна система от други, които не са приемали често антибиотици.

През 2050 г. се очаква починалите от неличими с антибиотици инфекции ще бъдат повече от починалите от злокачествени заболявания, допълни проф. Кантарджиев.

"Доста често в нашето отделение се сблъскваме с пациенти, които са преминали през няколко антибиотични лечения. Те постъпват в тежко септично състояние, тежко инфектирани пациенти и по правило такива пациенти трябва до 6 час от пристигането си започнат антибитично лечение, защото вероятността за смърт е много висока", поясни за БНР д-р Ясен Мутафов - началник на Отделението по интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“.

"В тези случаи се започва с широкоспектърен антибиотик, като задължително се вземат и съответните проби, за дад може да бъде насочена терапията. Заради бума на антибиотичната резистентност в световен мащаб има правила за употреба на антибиотици. А пациентите ги ползват често, защото в съвремието всеки иска по-бързо да се оздравее и да си водим нормалния живот, а не да изчакаме, докато се оправим.

Трябва да се каже също, че вирусната инфекция при пациент с хронични заболявания, със слаб имунитет, често след вирусан инфекция се развива и бактериална и при тези групи хора се дава след няколко дни и антибиотик - но това трябва да е само по преценка на лекаря", категоричен е д-р Мутафов.

БНР 
21.11.2022