Доц. д-р Искра Такева: Подводната кинезитерапия – ключова при рехабилитация

Доц. д-р Искра Такева е завършила медицина в Медицинския университет в София. Професионалната си дейност започва през 1998 г. като лекар в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2014 г. работи в ОФРМ на МБАЛ „Доверие“ – София. От 2015 г. и понастоящем е началник на Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Лозенец“. Доц. Такева е специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Преподавател е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

-Доцент Такева, какви услуги предлага Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в болница „Лозенец“?

– Разполагаме с всичко необходимо като апаратура за провеждане на комплексно лечение при редица заболявания. При нас работят специалисти, преминали курсове за работа с апарати за ударно-вълнова терапия, гуна-фореза, за лечение на лимфедем след операция по повод карцином на гърдата и в малкия таз. Те владеят съвременните техники, използвани в Европа, за рехабилитация на пациенти след трансплантация на черен дроб, бъбрек и бял дроб, както в ранния следоперативен период, така и поддържането им в дългосрочен аспект, рехабилитация на бебета и малки деца. Към клиниката функционира спортно-оздравителен комплекс, разположен в борова гора, където може да бъде продължено лечението на пациентите и да бъдат изготвени програми за поддържане на здравето. Там разполагаме с басейн с полуолимпийски размери, хидромасажна и тангенторна вана, суха и парна сауна, фитнес зала и открити и закрити тенис кортове. Малко физиотерапии в града могат да се похвалят с възможности за провеждане на лечебна физкултура/кинезитерапия под вода, която е ценно допълнение към рехабилитационната програма при пациенти с неврологични и мускулно-скелетни заболявания.

-Кои са най-честите здравословни проблеми, които налагат долекуване чрез рехабилитация?

-Според определението на СЗО, специалността физикална и рехабилитационна медицина включващ превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, водещи до временни или постоянни функционални увреждания. Физикалната и рехабилитационна медицина обхваща широк спектър от заболявания, което рязко я разграничава от другите специалности, които лекуват определен орган или система, включват специфична възрастова група или прилагат определено умение или технически инструментариум. Физикалната и рехабилитационна медицина използва био-психо-социалния подход и лекува организма като цяло. Разбира се, не изключва медикаментозното и хирургично лечение и е в тясно сътрудничество с другите специалисти. Още от създаването й основната цел е постигането на оптимално „функциониране“ в дългосрочен план. Ето защо е трудно да се изброят най-честите здравословни проблеми, които налагат лечение.

Физикалната и рехабилитационна медицина намира място в трите фази на болестта: остра, подостра и хронична, като последната включва и поддържаща рехабилитация за пациенти с хронични заболявания, която може да продължи през целия им живот. Всяка оперативна интервенция изисква след това възстановяване на пациента. Апаратното лечение осигурява противовъзпалително и противоболково въздействие и се прилага в подострата и хроничната фаза на увреждането, като оптимизира средата за възстановяване на тъканите. Физиотерапията е приложима при много мускулно-скелетни, неврологични увреждания, при някои болести на очите, носа и гърлото, та дори и кожни заболявания. Прилага се при възрасни и обездвижени пациенти. Имаме средства и за профилактика на редица заболявания. Повишаването на защитните сили на организма и устойчивостта към различни заболявания е основен механизъм за въздействие. А ако не може да се повлияе патологията, ще предотвратим възникването на усложнения и ще въздействаме на психиката. Превенцията на заболяванията, поддържането при хронични състояния, както и глобалното насърчаване на здравето придобиват все по-голямо значение във физикалната и рехабилитационна медицина. Те включват насърчаване на физическата активност и насърчаване на здравословно поведение с цел поддържане на максимална функция и избягване на усложнения при увреждащи или прогресивни състояния.

-В края на април бе обявено, че се създава нова клинична пътека за рехабилитация след COVID-19. Как протича курсът на лечение и на кои пациенти се препоръчва?

– Вече се натрупаха доказателства и е ясно, че голяма част от пациентите нямат пълно възстановяване дори месеци след острата фаза на болестта и могат да развият трайна дисфункция на почти всички органи и системи и по този начин да имат много различни симптоми и признаци. Остатъчната симптоматика зависи от възрастта, болничния престой, тежестта на протичане и придружаващите заболявания. COVID-19 изисква мултидисциплинарен подход и мултимодална рехабилитация във всеки етап и трябва да бъде част от цялостното медицинско поведение. Клиничната пътека №267 предвижда лечението на пациенти в стабилизирано общо състояние с наличие на остатъчни явления, представляващи проблеми за здравето и чието разрешаване не може да се осъществи в извънболнични и/или домашни условия. Пациент, преболедувал COVID-19 и с оплаквания, може да постъпи за лечение с направление за хоспитализация с диагноза „Последици след преболедуване от COVID-19“, като представи и епикриза от проведено активно болнично лечение от COVID-19 или настъпили усложнения след преболедуването в рамките на 3 месеца след дехоспитализация, при която са изчерпани възможностите на активното лечение на основното заболяване, усложненията и придружаващите заболявания. Условие за включване на пациент по пътека е отрицателен PCR test/antigen test, отразен в протокола на ЛКК, епикризата или от направен преди хоспитализацията (в случай, че такъв не е отразен в епикризата при дехоспитализация). Специалистът по физикална и рехабилитационна медицина изготвя диагностично-лечебен план. При приемане на пациента извършва клиничен преглед, включващ общ и локален статус с оценка на рехабилитационния потенциал. Съставя индивидуална рехабилитационна програма, съдържаща конвенционални и специализирани методики и средства от физикалната и рехабилитационна медицина, а при показания се включват и други средства от медицинската практика.

При много от пациентите обаче, които не са лекувани в болница, а в домашно-амбулаторни условия с „лека форма“ също се регистрират остатъчни соматични и функционални проблеми. Често изпитват значителна умора, декондициониране, психически проблеми за продължителен период. Това налага необходимостта от рехабилитация, която се осъществява от рехабилитационен екип, ръководен от лекар специалист по Физикална и рехабилитационна медицина.

-Клиниката предлага и речева рехабилитация при деца и при случаите на инсулт или друга мозъчна патология. До каква степен рехабилитацията може да помогне?

– Нарушенията на речта е сериозен проблем при пациентите с мозъчен инсулт. Проблемите в комуникацията биват няколко вида, като в голяма част от случаите се наблюдава картина, богата на говорни нарушения. Говорната терапия осъществяваме по индивидуален план за всеки отделен пациент, паралелно с рехабилитацията на двигателните нарушения. Езиковият терапевт извършва оценка на способността за комуникация чрез различни тестове и въпросници. Събира възможно най-много информация, след което разработва специфични упражнения за преодоляване на симптомите. Прилагаме и словесни игри. Използваме и нови методи за интензивна езикова терапия, които водят до значителни подобрения в реорганизацията на езиковите схеми в човешкия мозък. Обучаваме членовете на семейството да участват в лечението, като овладяват различни методи на комуникация и приспособяване на обстановката, заобикаляща болния. Подобрението в когнитивно-поведенческите затруднения е възможно дори и при тежки случаи, благодарение на свойството на мозъка наречено невропластичност – здрави мозъчни центрове поемат функциите на увредените части от мозъка. Процесът на възстановяване на говорните нарушения след инсулт може да продължи до три години, като най-съществена е работата с пациента в рамките на първата година, когато е възможна спонтанната реституция на мозъка. Ранното започване на терапия увеличава шансовете за благоприятна прогноза.

Проблем е недостигът на специалисти в болничните заведения, които да осигурят говорната терапия. Речевата рехабилитация е специфичен дял от физикалната и рехабилитационна медицина, която не е включена в основния курс на обучение на нашите специалисти, а изисква допълнителна квалификация. Предимството при нас е, че разполагаме с такъв специалист, което прави лечението на пациентите с мозъчен инсулт комплексно, както и при деца с когнитивно-поведенчески проблеми. Необходимо е говорната рехабилитация да се превърне в рутинна процедура в болничните заведения, прилагана веднага след стабилизиране на общото състояние на пациентите с мозъчен инсулт.

-Какви са вашите наблюдения относно личната мотивация и отговорността на пациентите към назначените им курсове?

– Основен принцип в рехабилитацията е активното участие на пациента. От друга страна, в съвременното ни общество очакванията са за постигане на все по-добро здраве и дълъг, пълноценен живот. Това поставя допълнителни изисквания към цялото здравеопазване. С развитието на обществото и с повишената информираност, българските пациенти все повече разбират колко е важна профилактиката на редица социално-значими заболявания. Все по-важно става постигането на по-добро качество на живот, което е основната ни цел. Пациентите с удоволствие приемат физиотерапевтичното лечение и с голяма надежда. Както обичаме да казваме, при нас няма недоволни пациенти.

– При рехабилитация на бебета и малки деца до каква степен от значение е и участието на родителите за успеха на проведеното лечение?

– Рехабилитацията на децата при повечето заболявания в детска възраст е продължителен непрекъснат процес, който не може да бъде осъществяван единствено в рехабилитационните центрове. Ето защо обучаваме родителите като корехабилитатори. Това е наложително особено в ранния период на детското развитие, който е важен за усвояване на всички фундаментални движения, сензомоторното обучение, когнитивните умения и интегрирането им в развиващата се нервна система. Информираме родителите за последователността и етапите в психомоторното развитие на детето и ги обучаваме в изпълнението на редица методи и техники, приложими в домашни условия. При по-големите деца, например с гръбначни изкривявания, родителите са тези, които контролират позата им, изпълнението на упражненията и ги насърчават. Участието на родителите в рехабилитационния процес винаги е задължителна част при лечението на децата.