Д-р Петър Илиев, лекар-специалист от Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Лозенец: Начинът на живот е по-важен за здравето от лекарствата

Д-р Петър Илиев е роден в гр. Казанлък. През 2011 г. става  национален шампион на олимпиада по биология. Завършва медицина в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с отличие през 2017 г. Започва специализация по кардиология към Клиника по кардиология на УМБАЛ „Лозенец“ през 2018 г. През настоящата година успешно придобива специалност по кардиология. Има професионален интерес в областта на интервенционалната кардиология и ендоваскуларни лечение, кардиостимулация и ехокардиография.

Д-р Илиев, на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Всяка година сърдечно-съдовите заболявания отнемат живота на над 18 милиона души. Какви са основните съвети, които бихте дали на хората, с цел превенция?

Ще споделя няколко съвета от личен опит. При по-голямата част от хората сърдечно-съдовите заболявания са резултат от съвременния начин на живот, което включва прекомерно хранене и затлъстяване, липса на редовна физическа активност, неконтролирано високо кръвно налягане, тютюнопушене. От друга страна, всеки унаследява от своите родители една генетична основа, върху която гради живота си. В голяма степен преживените инфаркти, инсулти, високото кръвно налягане и други заболявания са по-вероятни при следващото поколение. Във връзка с това ще дам няколко извода: всички, които доживяват до над 90 години, нямат наднормерно тегло; тези, които получават инфаркт в активна възраст, имат родител, също преживял ранен инфаркт; 90-годишните пушачи имат родители, които са живели над 100. Но последните просто са имали късмет и не са показател, че тютюнопушенето не е вредно. Всъщност, на човек не му трябва голямо количество храна, за да оцелее и тези, които са с наднормено тегло, просто се хранят прекомерно.

Страната ни заема челни места в статистиките за сърдечно-съдови заболявания в Европа. Какви са причините за това?

Причините страната ни да е на челно място са комплексни. Още при децата има увеличение на случаите на затлъстяване поради лесния достъп до нездравословна храна и лоша здравна култура в семейството. Грешно е да се смята, че е задача на училището да възпита здравни навици. Децата се учат най-добре, подражавайки на добри примери. Ако родителите демонстрират лоши навици, децата ще повторят немалка част от тях. Дебелите деца имат дебели родители. Рядкост е обратното. Когато говорим за лоша здравна култура, не се има предвид малко познания по анатомия или медицина, а неспазване на прости правила от обща култура и липса на доверие в здравните специалисти. Движението е здраве, постенето е здраве (затова се практикува от хиляди години), щастието е здраве. От друга страна, мисля, че се пропуска нещо по-специфично за България. Достъпът до добри медицински специалисти в по-малките населени места е много труден. Поради това сърдечно-съдови болести не се лекуват ефективно и навреме.

Високият холестерол е сред честите причини за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Какви са причините за повишаване на нивата и колко често е препоръчително да се проследяват?

Смятам, че има малко сгрешена концепция за високия холестерол сред някои лекари и в обществото. Вярно е, че високият холестерол повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и колкото повече време той е бил висок, толкова повече се увеличава рискът от сърдечно-съдов инцидент. Но най-голяма полза от понижаването на холестерола имат хората, които са в категорията високорискови – с диабет, с дългогодишно високо кръвно налягане, пушачи, с наднормено тегло, с генетична предразположеност. Но също така, един път установен висок холестерол, без нито един от изброените рискови фактори, не налага незабавно да се започне прием на лекарства. Много по-важно за здравето е промяната на начина на живот, вместо приемът на лекарства. С други думи – хапчетата не са всесилни, когато човек не води здравословен живот.

Притеснително голям е броят на случаите на инфаркт на миокарда у нас. Кои са основните признаци, по които може да се разпознае той?

Случаите на миокарден инфаркт не са много повече отколкото в други страни. За съжаление, смятам, че в България има много повече нелекувани и недиагностицирани инфаркти в сравнение с останалите европейски страни. Нерядко хората имат оплаквания и смятат, че от само себе си ще им мине, а когато вече потърсят помощ, се оказва, че е късно за ефективно лечение. На първо място – ако човек усеща, че нещо не е наред, нека потърси медицинска помощ. Нека бъде прегледан, преслушан, да му се направи ЕКГ (електрокардиограма). Това са лесни и достъпни услуги, не се изисква скъпа апаратура. Ако човек усеща тежест в гърдите, сякаш някой е сложил няколко енциклопедии върху тях; ако усеща болка в гърдите, която отива към шията и ръцете; изтръпване на лявата ръка; обща слабост; гадене и болка в корема в някои случаи, трябва да потърси помощ. Тогава е редно да се изключи миокарден инфаркт, което става единствено с посещение на лекар, а не с прием на обезболяващи, не с прием на алкохол или с други познати на българина методи.

Инфарктът е заболяване с лоша прогноза, но има ли данни колко дълго живеят хората след него?

Всичко зависи колко бързо е стигнал човек до адекватна медицинска помощ, след като е получил инфаркт. Лечението се провежда в болница, в която може да се извърши т. нар. сърдечна катетеризация. Колкото по-рано е лекуван, толкова по-благоприятен е резултатът. Инфарктът е трагично събитие, но хората могат да живеят дълго след него. Например бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни е преживял около 4-5 инфаркта и множество операции, накрая дори сърдечна трансплантация, но все още жив на 81 години.

Професионалните ви интереси са свързани с интервенционалната кардиология. Какво точно представлява тя и какви са нейните предимства?

Интервенционалната кардиология е тази част от кардиологията, която лекува заболявания като миокарден инфаркт, белодробна емболия и други. Тя е клон на кардиологията, който се занимава с т.нар. безкръвни интервенции на сърцето и кръвоносните съдове. Това означава, че през малки убождания, обикновено през ръката или крака на пациента, се поставят дълги тръбички, с които се извършва отпушване на съдове, прилагане на медикаменти, поставяне на малки устройства, смяна на клапи на сърцето и редица други неща. Всичко това може да се случи, докато човек е буден и в съзнание. Предимството е, че е се постига бърз ефект с голяма прецизност, с минимални травми, което означава и бързо възстановяване.

Ендоваскуларното лечение е основен метод на лечение. Има ли обаче случаи, при които не е препоръчително?

Тези ендоваскуларни методи на лечение, познати като безкръвни, понякога не са най-подходящия вариант. Всичко това трябва да се обсъди с лекар специалист, нерядко това се случва непосредствено след като се установи проблема, в самата зала. Има случаи, в които срещата със съдовия хирург или кардиохирурга е наложителна, има случаи, в които лекарствата са най-доброто решение. Всичко това се обсъжда с пациента и му се обясняват вариантите, за да може той да вземе информирано решение. Понякога това решение трябва да се вземе бързо и тогава доверието между специалиста и пациента е много важно. Искам да отбележа, че ендоваскуларните специалисти в България са на високо ниво, особено в университетските институции.

Вестник Филтър
28.09.2022