Спортен комплекс „Лозенец“ Спортен комплекс „Лозенец“ Спортен комплекс „Лозенец“ Спортен комплекс „Лозенец“

Д-р Десимира Миронова, ендокринолог в УМБАЛ „Лозенец“: Захарният диабет е пандемия, която не можем да овладеем

Д-р Миронова участва в презентации в редица международни и национални научни форуми с насоченост към ендокринните заболявания. Има допълнителни квалификации след обучения в същата област в Залцбург, Австрия.

  •  Доктор Миронова, вече сте част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Как се чувствате в болницата?
  • Вече от близо месец съм част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Бях посрещната от един много приветлив и усмихнат екип от доказали се в областта си професионалисти и чувствам, че опитът ми и знанията ми се вписват и са в помощ в работата на колегите ми.
  • Вие сте специалист ендокринолог. Как всъщност се насочихте към медицината и конкретно към ендокринологията?
  • За мен медицината е част от семейната ми история – баща и дядо ми бяха лекари и когато дойде моментът да избирам професия, този факт натежа и зададе посоката на моето професионално развитие. След завършването на Медицински Университет- София, първоначално се насочих към областта на вътрешните болести, а постепенно интересът ми се насочи към ендокринологията.
  • Ендокринологията включва широк спектър от системи в човешкото тяло, а хормоналният дисбаланс може да е причина за множество медицински състояния. Достатъчно запознато ли е обществото със значението й по отношение на здравето ни?
  • Всичко това, което казахте за ендокринологията, е точно така. Тя наистина е регулатор на всичко, случващо се в нашето тяло и познавайки ролята на тези малки жлеза, ние всъщност рисуваме голямата картина на постигане на баланс на органите и системите в човешкото тяло. Медицината продължава да изучава ендокринните органи и секретираните от тях хормони, като почти всеки ден излизат нови научни статии за открития в тази област. Така че не мога да твърдя, че обществото познава добре и в детайли тази фина регулация. Аз ежедневно се срещам с пациенти, които имат много добра обща култура по отношение на метаболитните регулации, но това е недостатъчно познание, за да можем да твърдим, че сме наясно за това колко значима е ендокринната регулация.
  • Наблюдава ли се нарастване на случаите на хормонални проблеми в последните години и ако да – на какво се дължи тази тенденция?
  • Да, опитът ми показва, че се наблюдава тенденция в нарастване на клиничните случаи с хормонални нарушения както при мъжете, така и при жените. Причините да откриваме тези отклонения са, от една страна, възможностите за ранна диагностика на заболяванията, а от друга, са ключовите фактори за отключването им като нередовен сън, стрес, злоупотреба с храни и напитки, неправилна и неадекватна физическа активност.
  • Все повече хора сякаш имат влошено състояние на щитовидната жлеза. Какво точно представлява тя и как човек може да установи, че наистина има проблеми с нея?
  • Щитовидната жлеза е пеперудата на ендокринните заболявания. Не само защото формата й наподобява на пеперуда, а и защото с едно дори леко отклонение в размаха на крилата й, може да доведе до съществени промени в регулацията на почти всички органи и системи в тялото ни. Дискретни оплаквания като сърцебиене, нарушения в съня, честа промяна в настроението, косопад, чупливи нокти – всички те, както и още много други, са сигнал за нарушение по отношение функцията на щитовидната жлеза.
  • До какви здравословни проблеми може да доведе влошеното състояние на щитовидната жлеза?
  • Здравословните проблеми при отклонение във функцията на щитовидната жлеза също са богата палитра от заболявания, като нарушения в метаболизма, което да е предпоставка за покачване на телесно тегло и развитие на високостепенно затлъстяване, засягане на сърдечно-съдовата система, промени в калциево-фосфорната обмяна, контролираща костния метаболизъм, отклонение в регулацията на половата система, което се отразява върху фертилните функции при пациентите и много други.
  • Какви са най-честите причини за заболявания на щитовидната жлеза?
  • Най-честата причина за отключване на щитовидно заболяване е фамилната обремененост, както и вече споменатите фактори на средата – стрес, нередовно и непълноценно хранене, тютюнопушене, излагане на вредна среда при някои професии.
  • Захарният диабет е сред най-разпространените болести. Кои са най-големите митове по отношение на диабета?
  • Захарният диабет и по-конкретно захарен диабет тип 2, са не просто разпространена болест, а пандемия, която вече поредно десетилетие не можем да овладеем. Това, което често казваме за диабета, е, че не убива той, а усложненията, до които води, а те могат да засегнат почти всички органи и системи. Мит е да се вярва, че само с лекарства може да се осигури комфорт, а пациентът да продължава със старите са навици по отношение на хранене и двигателна активност. Хората трябва да знаят, че тяхното участие в постигането на контрола на кръвната захар е наравно с това на лекаря, който има за задача да изпише най-правилното за всеки отделен индивид лечение. И в този смисъл пациент и лекар участват заедно в тази битка.
  • Какво бихте посъветвали хората с цел превенция относно т.нар. „захарна болест“?
  • Най-важното е да не пренебрегват добрата профилактика, спазването на принципите за рационално хранене, да не предприемат съмнителни диетични режими, без това да бъде консултирано от лекар специалист. И да не забравяме, че природата ни е създала ние да преследваме храната, а не тя нас.

Д-р Десимира Миронова завършва Медицинския университет в София през 2012 г. Специализира „Ендокринология и болести на обмяната“ във Военномедицинска академия. В периода 2015–2018 г. работи като асистент-преподавател към Катедрата по фармакология на Медицинския университет в София. От 2018 до 2022 г. е специалист в Отделението по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по вътрешни болести на УМБАЛ „Св. Анна“. В продължение на две години ръководи мултидисциплинарен екип, който е бил на първа линия в борбата с COVID 19. От началото на тази година работи в УМБАЛ „Лозенец“.

 

Вестник Филтър
01.02.2023