Вестник ФИЛТЪР: Неизвестната история на болница „Лозенец“

УМБАЛ „Лозенец“ е едно от най-известните лечебни заведения у нас. Основите й са поставени на 15 април 1948 г., когато по подобие на практиката в бившите социалистически страни се създава т.нар. Правителствена поликлиника. Основната задача й е да осигури здравното и профилактично обслужване на служителите на висшите държавни и правителствени институции.

Лечебното заведение се намира на ул. „Бъкстон“ № 6 в столицата. Правителствената поликлиника всъщност изпълнява функциите на обединена многопрофилна болница в умален формат. Пред новото здравно заведение има много високи и специфични изисквания – необходимо е да се разкрие болница от съвършено нов тип, да се обзаведе и оборудва с последно поколение техника и апаратура, да се подберат най-висококвалифицирани специалисти, които могат да работят безотказно, под напрежение, да притежават висок морал и чувство за отговорност, както и да се ползват с пълното доверие на пациентите и охранителните служби. Правителствената поликлиника е държавно здравно заведение като всички останали в страната, но се финансира директно от Министерския съвет, а методичното ръководство се осъществява от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ). Охраната се осигурява от Управление „Безопасност и охрана“ (УБО). Всяка от тези институции налага своите изисквания към персонала. Редът и дисциплината са железни.

Развитието и разширяването на дейността през годините налага нова организация на диагностично-лечебната дейност и разширяване на базата. Така през 1952 т. се създава Правителствената обединена болница, която заема сградите на сегашната Университетска болница по ендокринология на ул. „Дамян Груев“. За директор е назначена д-р Вера Филипова, която остава на тази длъжност до преместването на болничното заведение в новата сграда в кв. „Лозенец“ през 1964 г. Под ръководството на д-р Филипова болницата укрепва кадрово, легловата база се увеличава 4 пъти, започва и завършва строителството на същинската Правителствена болница. Директорът набавя най-модерната апаратура, голяма част от която, заедно с консумативите и медикаментите, се закупуват, от СССР и социалистическите страни, а също и от други европейски държави.

За времето от 1952 до 1964 г. се разкриват нови структурни звена, въвеждат се нови методи за диагностика, лечение и рехабилитация, увеличава се и персоналът. Д-р Филипова и други специалисти от болницата се изпращат на специализации в чужбина. Тази тенденция се засилва от 1959 г., когато д-р Л. Балабански е изпратен за три месеца в СССР, а впоследствие още няколко лекари-интернисти отиват там за месец. След 1964 г. са реализирани четири тримесечни специализации в ГДР и едно участие в курс по електроенцефалография в Залцбург, Австрия.

 

На 01.01.1955 г. започва да функционира и санаториум в с. Владая. В него е предвидено да постъпват пациенти предимно за долекуване, хронично болни, след големи и тежки оперативни интервенции. Там освен стандартните физиотерапевтични методи се прилагат и всички възможни природни средства.

Знаков момент в развитието на болничното заведение е преместването му в нова сграда в кв. „Лозенец“ на ул. „Козяк“ през 1964 година. Това е местонахождението на медицинския комплекс и до днес. Сградата е проектирана и построена съобразно водещите световни образци в паркова среда, с оптимално функционално взаимодействие между диагностично-лечебните структури, параклиничните, административните  и спомагателните звена.

През 1983 г. болничното заведение е преименувано на „Първа клинична болница Д-р Кирил Хафезов“. В продължение на години променя своя статут – включвана е в състава на ВМА, впоследствие е на пряко подчинение на Министерство на отбраната, а през 1995 г. преминава към Министерство на здравеопазването. Това създава предпоставки за ускоряване процеса на реформиране на болницата и изграждането й като водеща кардиохирургична база в страната.

 

Кои медицински светила са работили в лечебното заведение

Повратен момент в развитието на болница „Лозенец“ е 1999 година, когато болничното заведение придобива статут на държавно здравно заведение – МБАЛ „Лозенец“ към Министерския съвет. Обявено е за учебно-клинична база на новооткрития Медицински факултет към Софийския университет.

Днес УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД е многопрофилно лечебно заведение, специализирано в уникални за страната диагностично-лечебни дейности. Извършва диагностика, лечение и рехабилитация на болни; наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; мерки за укрепване и опазване на здравето; трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Екипът от висококвалифицирани специалисти осъществява научноизследователска и научно-приложна дейност и прилага съвременни медицински технологии. В болницата се провежда и обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти. Болницата е със статут на национално многопрофилно лечебно заведение и дейностите в нея се извършват както за лица от държавните и обществени институции, членовете на Дипломатическия корпус и официални чуждестранни делегации, така и за всички български и чужди граждани на основа на договори с НЗОК и/или доброволни здравноосигурителни фондове, срещу заплащане и по договори с юридически лица.

През последните години УМБАЛ „Лозенец“, освен че развива основните медицински направления, се специализира в съвременните и водещи диагностични и лечебни дейности. Тя се превърна в съизмеримо с европейските и световни стандарти лечебно заведение. Това даде възможност за внедряване на много иновации в лечебната практика и превръщане на болницата в модел за развитието на останалите болнични заведения в страната. Болница „Лозенец“ се утвърди и като университетско лечебно заведение.

Амбицията на новия ръководен екип е превръщането й в притегателен център за пациентите от столицата и страната. Плеяда от водещи и известни български медици са прилагали своите знания, умения и опит в болничното заведение от създаването му до днес. Сред тях са д-р Кирил Хафезов, проф. Анастасов, доц. Андреев, проф. Белоев, д-р Бойкикева, проф. Бусаров, проф. Добрев, проф. Дойчинов, проф. Недкова-Братанова, проф. Сивчев, проф. Симеонов, проф. Странски, проф. Томов, проф. Цанков и мн. др.

За развитието на болницата през годините изключително много са допринесли и нейните ръководители. Директори на болницата през 74-годишното й развитие последователно са били: д-р Вера Д. Филипова; д-р Кирил Хафезов, проф. Емил Стоянов; доц. Светослав Иванов, проф. Йонко Белоев, проф. Младен Григоров, доц. Здравко Лазаров, д-р Тодор Герасимов, проф. Любомир Спасов, доц. д-р Радосвет Горнев.

Филтър,
06.07.2022